Живот

Mar 6, 2012, 1:52 PM

Poetry » Phylosophy

785 0 2

Тръгнах по пътя на белите рози,

в мене цъфтеше блян подир блян,

с искри във очите, с краката си боси

щурмувах полята в живота засмян.

Вулкан от емоции и смях на дете,

наивност в душата до глупост дори,

исках и давах любов от сърце -

частица от туй, що в мене гори.

Сега вече зная, че в този живот

има и скърби, болка, сълзи,

любовта си аз пазя в душевен кивот

и пак ще я давам, дори да боли!

Please sign in with your account so you can comment and vote.