18.02.2010 г., 15:11

Живот

596 0 1

Злобата разяжда хорските души,

вместо да изгражда, бута и руши,

странно е, че всеки тук я предпочита,

странно е на нея някой да разчита.

 

Любовта остана някъде накрая,

някой я отнесе, някой я омая,

и сърцата в камък някой промени ,

любовта с омраза някой замени/подмени.

 

Лошата магия за да развалим,

просяк да прегърнем и се променим,

облика човешки за да си възвърнем,

обичта в сърцата нека да си върнем.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...