Feb 18, 2010, 3:11 PM

Живот

  Poetry
595 0 1

Злобата разяжда хорските души,

вместо да изгражда, бута и руши,

странно е, че всеки тук я предпочита,

странно е на нея някой да разчита.

 

Любовта остана някъде накрая,

някой я отнесе, някой я омая,

и сърцата в камък някой промени ,

любовта с омраза някой замени/подмени.

 

Лошата магия за да развалим,

просяк да прегърнем и се променим,

облика човешки за да си възвърнем,

обичта в сърцата нека да си върнем.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Кив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...