Живот
Разбираш ме
от всички най-добре.
Разплиташ морските ми възли,
оплетени от минало, с ръце
студени, хищни и измръзнали.
В косите ми плетеше дъх,
на билки и на лавандула.
Потапяхме се в тихите води,
започвахме живота си от нула.
Живот, като комета бърз,
примесен с радости и болка,
редуваше спокойствие и земетръс.
Остана ли ми още... КОЛКО?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
