Разбираш ме
от всички най-добре.
Разплиташ морските ми възли,
оплетени от минало, с ръце
студени, хищни и измръзнали.
В косите ми плетеше дъх,
на билки и на лавандула.
Потапяхме се в тихите води,
започвахме живота си от нула.
Живот, като комета бърз,
примесен с радости и болка,
редуваше спокойствие и земетръс. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up