Разбираш ме
от всички най-добре.
Разплиташ морските ми възли,
оплетени от минало, с ръце
студени, хищни и измръзнали.
В косите ми плетеше дъх,
на билки и на лавандула.
Потапяхме се в тихите води,
започвахме живота си от нула.
Живот, като комета бърз,
примесен с радости и болка,
редуваше спокойствие и земетръс.
Остана ли ми още... КОЛКО?
© Валка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
