Nikolova2000 (Iliyana Nikolova)
31 4
4.07.2023 г., 22:21 ч.

Живот 

  Поезия » Любовна, Философска
250 0 3

Не намирам смисъл в живота, откакто теб те няма,

не различавам ден от нощ, сън от реалност.

Впуснала съм се стремглаво в бездънната яма,

дъното на която е една огромна безкрайност.


Във фона на живота чувам само тъжна песен.

Тя преследва ме по пътя на вечността.

Търся лятото на живота, но намирам само есен

Замръзнала е в лед на душата нежността.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за отзивите. Човек винаги се чувства отчаян в тъжните моменти, но хубавото е, че и те минават. А надеждата умира последна.
  • На младини съм изпитвал подобни състояния. С възрастта минава.
    И сега като се сетя, чак не ми се вярва, че ми се е случвало. Годините променят човека до неузнаваемост.
    Това е характерно за младостта. Но може да бъде и опасно, ако се остава дълго в подобно състояние.
  • Здравейте. Четейки Вашето стихотворение, много съм съгласен, че когато се случват лоши неща в живота ни, изпитваме подобни чувства. Всеки би искал животът да е истинска наслада, но понякога заради различни обстоятелства сякаш става непоносим. Хубаво е да имаме някаква надежда. Вие имате ли такава?
Предложения
: ??:??