4.01.2008 г., 16:50

Живот

1.1K 0 6

    ЖИВОТ

 Тържища и пазари откриват днес
 за съвест и погром
 обидени ний плащаме с надежда
 на дявола в разгром

 На път от мисли, вопли
 и тихи извори от тишина
 се раждат само болки и неволи
 кълнати в миг един от светлина

 Продават се и хора вещи
 търгува се с души едни
 ах, колко пътищата лесни
 погребват плачещи в светлини

 По друми търсим и се борим
 кълнем се във вярност
 в мрак и тишина
 Днес просяци, а утре феодали
 търгуваме най светите неща.

 По прошки стъпваме и плачем
 в прокобата на миг един
 животът ражда огъня в храма
 да погребе оназ едничка любовта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...