2.09.2014 г., 11:27

Живот - до предел

927 0 3

Не виждаш ли, че всичко отминава.

Че сме прашинки във безкрайността.

Че безпощадно времето размива

и теб, и мен - реалността.

 

Не виждаш ли, че тука сме за кратко

с призвание, че всеки има цел -

каквото вземем от живота,

на другите стократно да дадем.

 

Ако не си наясно, смисълът изчезва.

Животът няма как да бъде самоцел.

Той просто трябва да си струва

до дъх последен, до предел.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...