2.09.2014 г., 11:27

Живот - до предел

928 0 3

Не виждаш ли, че всичко отминава.

Че сме прашинки във безкрайността.

Че безпощадно времето размива

и теб, и мен - реалността.

 

Не виждаш ли, че тука сме за кратко

с призвание, че всеки има цел -

каквото вземем от живота,

на другите стократно да дадем.

 

Ако не си наясно, смисълът изчезва.

Животът няма как да бъде самоцел.

Той просто трябва да си струва

до дъх последен, до предел.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...