19.10.2013 г., 17:36

Живот до сетен дъх е планината

1.5K 0 8

''Какво е планината? Огнище? Ледник? Бездна? Връх?
Живот е планината! Живот до сетен дъх!''

Благо Прангов


Живот до сетен дъх е планината!
Чертози скални, борова гора.
Пътеки тайни, водещи в недрата ù,
омаен залез, лунна синева.

И изгрев огнен, носещ незабрава,
и вятър бурен, птици и небе...
Дълбока бездна, кичеста дъбрава,
поля безбрежни, безумни върхове.

Живот до сетен дъх е планината!
В душата щом е - вечно те зове!
И в нея влюбил се веднъж - оставаш
влюбен... защото дишаш със сърце!

Евелина Панева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Панева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз живея за планината!Благодаря,Евелина!
  • Благодаря на всички Планината... част от сърцето ми е там завинаги!
  • Два пъти съм се губил в планината, два пъти съм забравял, че съм се изгубил. Дано ме разбра!
    Поздрави и от мен!
  • Благо е човекът, който много ми даде в този живот, комуто дължа прощъпалника си някога! За него Николай Хайтов казва:
    „Ти си като гръмотевица, блесне, тресне и оставяш човека удивен. Къде намираш тоя сух барут?” Разкошно е, Еве!
  • Единствено в планината човек може да диша свобода...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...