Живота си върви, когато ти си здрав
и мускулите ти са пълни с мъжка сила,
не те смущава нищичко, дори и гаф
и цялата  Вселена е със тебе, мила.

Тогава  мислиш, че света е вечно прав
и всичко покрай теб е подредено,
но легнеш ли в леглото или си болнав,
ти виждаш, че край теб е всичко променено!

Дори главата само да те заболи,
прстранството край тебе вече е стеснено,
или във тялото ти някав вирус се всели,
ти става мрачно, пусто и студено...

И този цветен свят за тебе става сив!
Тъжиш отчаено, докато ти премине,
е болката изчезни ли, е пак красив,
докато друг стрес или болка пак те срине!

Разбираш, че света за теб е променлив,
не само с външни, но и с вътрешни причини...
О, да не дава Господ вечно да си в срив,
и млад, и във напреднали години!
 04022014г. София