Живот като картина
Родена съм като страница без текст.
Като един бял лист от скицник!
Можеше да изрисуват върху мен усмивки!
Или, пък, вечният протест!
Нарисуваха ми болка! Порои от сълзи!
Нарисуваха ми огън, който по снагата ми пълзи!
Нарисуваха ми крехко тяло и душа огромна!
Нарисуваха лавина от обич! Главоломна!
Нарисуваха ми нежни две ръце
и очи, пронизващи безкрая...
Дали красива съм, или пък, не?
Господи! Откъде да зная?!
Любимият ми казва: Да!
Децата ми отвръщат: Да!
Само ти си ни в сърцето!
Аз знам, че в техните сърца
ще има място и за други.
Знам, защото и аз съм приютила небесната дъга!
И имам място света да приютя!
Вече не съм празен лист!
Картината ми е готова!
Страхувам се! Дали ще я запазят,
или на гърба ще нарисуват нова?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
