13.03.2008 г., 11:14

Живот като на кино

1.2K 1 24

От своята стилна панелена клетка,

като пиле, държано в кафез,

подлагам градът на вечерна проверка

или казано просто - правя му тест.

Среднощни "каубои" се бият пред бара

и викове, крясъци се носят навред.

"Индианци" препускат към близката гара,

с каруца, препълнена с желязо и мед.

"Шерифа", приклещен от евтини мацки,

пие уиски, навярно менте.

Тийнейджъри лудо се отдават на ласки,

в безистена до малко, мизерно кафе (мазе).

Над мен се разгарят битови страсти,

съседът изглежда отново е пил.

Във филма иска и той да участва,

предлагам му роля - БЪфало БИЛ!

Влюбена двойка върви по паважа.

Трамваят ги следва едвам.

Отвътре ми идва да викна, да кажа:

- Това е градинка, хотелът е там!

...............................................................

Поредна вечер в стария квартал.

Събрал в бетона си безброй отрепки.

Тънат улиците в киша, кал.

Такситата танцуват като мажоретки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....