Живот между мъдреца и глупака
ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях,
и двамата измъчиха ме много! – с мълчания и с глуми на ангро.
Мъдрецът ми целуна, слава Богу! – прекършеното ангелско перо.
Доде над моя стих си потрепери, глупакът ме разпита – изумен:
– Ти за къкъв се мислиш бе, Валери? Нима си с нещо по-добър от мен?
Не съм. И няма никога да бъда. И светлото си бъдеще чета.
Живея си с най-страшната присъда! – мъдрец да си отида от света.
11 януарий 2025 г.
гр. София, 19, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
