ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях,
и двамата измъчиха ме много! – с мълчания и с глуми на ангро.
Мъдрецът ми целуна, слава Богу! – прекършеното ангелско перо.
Доде над моя стих си потрепери, глупакът ме разпита – изумен:
– Ти за къкъв се мислиш бе, Валери? Нима си с нещо по-добър от мен?
Не съм. И няма никога да бъда. И светлото си бъдеще чета.
Живея си с най-страшната присъда! – мъдрец да си отида от света.
11 януарий 2025 г. ...