Живот мой
Живот мой
Животът е труден и суров,
живот отрупан с тревоги.
Мисля за какво ли съм готов
в миговете често строги.
Живот без обич и другар
лети в безумен полет.
Обърнеш се и дори не си разбрал,
че не си в ранна пролет.
Живот, къде си, защо не спираш?
Вдъхни от аромата на бели цветове....
Душата и сърцето ми раздираш
срещаш ме с непознати светове.
А как искам да лудея,
да премина всички долини
люляка да вдъхвам и да пея,
да изкачвам високи планиин.
Ще ми се да броя звездите,
мечтите да летят в небето,
нежност да почувстват горите,
любов да има в сърцето.
Любов към тебе и към всички,
да сея само красота.
Мойта песен да запеят птички.....
Ехото да ми напомня младостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
