Живот мой
Живот мой
Животът е труден и суров,
живот отрупан с тревоги.
Мисля за какво ли съм готов
в миговете често строги.
Живот без обич и другар
лети в безумен полет.
Обърнеш се и дори не си разбрал,
че не си в ранна пролет.
Живот, къде си, защо не спираш?
Вдъхни от аромата на бели цветове....
Душата и сърцето ми раздираш
срещаш ме с непознати светове.
А как искам да лудея,
да премина всички долини
люляка да вдъхвам и да пея,
да изкачвам високи планиин.
Ще ми се да броя звездите,
мечтите да летят в небето,
нежност да почувстват горите,
любов да има в сърцето.
Любов към тебе и към всички,
да сея само красота.
Мойта песен да запеят птички.....
Ехото да ми напомня младостта.
© Йонка Янкова All rights reserved.
