Живот от възли
В слабоумие ли сме създадени
и кой всъщност ни е поискал?
С чувства-разпятия раждани.
Реални ли? Или измислени.
Натрапчиво-нормална същност -
следа от крачките ни бързи
се врязва в бъдещето кръстно -
от възлите живот да свържем.
Обречени, случайни въглени
сме стъпили, макар незримо
на късче тъмно, късче пъклено.
... Грехът замислен ни отмина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
