В слабоумие ли сме създадени
и кой всъщност ни е поискал?
С чувства-разпятия раждани.
Реални ли? Или измислени.
Натрапчиво-нормална същност -
следа от крачките ни бързи
се врязва в бъдещето кръстно -
от възлите живот да свържем.
Обречени, случайни въглени
сме стъпили, макар незримо
на късче тъмно, късче пъклено.
... Грехът замислен ни отмина.
© Емилия Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
