В слабоумие ли сме създадени
и кой всъщност ни е поискал?
С чувства-разпятия раждани.
Реални ли? Или измислени.
Натрапчиво-нормална същност -
следа от крачките ни бързи
се врязва в бъдещето кръстно -
от възлите живот да свържем.
Обречени, случайни въглени
сме стъпили, макар незримо
на късче тъмно, късче пъклено.
... Грехът замислен ни отмина.