Крием себе си зад чужди идеали,
чужди мисли и чужди мечти...
чужди... а ние какво сме дали?
Нищо! И в очите ни нищо блести.
Живеем живота си сякаш назаем
и какво искаме сами не знаем.
Безлични и бледи, ний вечно се скитаме
да видим всичко и всичко да опитаме.
Безделници, с погледи празни,
души ограбени и тела уморени.
Сякаш мълния от погледи ни погази
и човешките болки са над нас сгромолени... ...