Mar 27, 2008, 4:46 PM

Живот под наем

  Poetry
582 0 1

Крием себе си зад чужди идеали,

чужди мисли и чужди мечти...

чужди... а ние какво сме дали?

Нищо! И в очите ни нищо блести.

Живеем живота си сякаш назаем

и какво искаме сами не знаем.

Безлични и бледи, ний вечно се скитаме

да видим всичко и всичко да опитаме.

Безделници, с погледи празни,

души ограбени и тела уморени.

Сякаш мълния от погледи ни погази

и човешките болки са над нас сгромолени...

И грозен е този живот и таз мисъл,

тъй грозно е всичко край нас,

животът за нас просто има ли смисъл?

Та нали Земята ще се върти и без нас?!

Суетници, себе си дали под наем,

с пари и коли завъртяхме света...

А колко сами сме, дори и не знаем,

и с кални обувки ний тъпчем в мъгла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...