29.06.2022 г., 10:37

Живот спектакъл

591 2 5

Да, всички сме актьори във спектакъл

на сцената на нашия живот

Един те мрази друг пък теб е чакал

И всички теглим общия хомот..

 

Накрая всички се явяваме пред жури,

което обективно оценява

играта ни, намира ни кусурите

и критика градивна ни отправя

 

Тогава осъзнали своите грешки

за втори дубъл молим и очакваме

Ще репетираме отново, по човешки...

и своите грешки чинно ще изправяме

 

Това ще се повтаря докогато

пиесата научим наизуст

Тогава щом възприемеме урока

порастваме духовно изведнъж

 

И всичко е във името човешко

да се издигнем, да се възвисим

Да станем нии Божествено безгрешни

и егото сами да победим

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички сме герои в Живот - спектакъл,Роси !Колко ли повторения ни очакват в бъдещи прераждания само Бог знае.Хсресват ми посланията ти !
  • Благодаря на всички ви за хубавите думи... Имам още много да уча в писането. Идеи имам, но усещам има какво да се желае като техника на самото писане и римуване.. И защо ми се получават все философски и любовни нямам идея, но е факт 😊
  • Много хубав стих с послание! Поздравления, Росица!
  • Хареса ми посланието, Роси. Висока и благородна цел си си поставила!
  • Красиво.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...