jollyroger (Коста Качев)
1544 16
18.02.2020 г., 11:27 ч.

Живот в къщата на Призраците... 

  Поезия » Философска, Гражданска
446 0 2

 

Живот в къщата на Призраците...

 

Разправяли са ми за нея

и помня, слушах с интерес...

Там никой вече не живее –

там призраци се гонят днес...

 

Но имало е и смелчаци,

които влизали в нощта,

обаче от зловещи знаци

смразявала им се кръвта...

 

Сами се тряскали вратите

побъркани насам-натам,

а кандилата и свещѝте –

проблясвали с неземен плам...

 

Един люлеещ стол затракал

ритмично скърцал без да спре...

(Навярно тъй ще се е клател

преди там някой да умре!...)

 

Живот ли в друго измерение

необяснимо е това,

или опасно неведение

в човешките ни сетива?...

 

А ужасяващи стенания

в нестихващ агонален стон

били зловещите послания

излъчвани от този дом...

 

... Въпроси зли над мен надвисват,

но все забулени в мъгла...

А как към Дявола молитва –

да отговори би моглá?!...

 

... Живеем твърде виртуално

във дигитален пантеон

и там сме Призраци реално –

катó в запуснатия дом...

 

А в нереалното пространство

на новото ни житиѐ

духът ни прокълнат днес странства:

– без плът,

 – без страст,

– без битиѐ...

 

16.02.2020.

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хм, с каква лекота прехвърли тази призрачност. От едните сенки, на другите. Неочаквано, плавно и много добре като резултат !
  • Напомни ми "Тамара" на Лермонтов с:

    Сами се тряскали вратите
    побъркани насам-натам,
    а кандилата и свещѝте –
    проблясвали с неземен плам...
    А ужасяващи стенания
    в нестихващ агонален стон
    били зловещите послания
    излъчвани от този дом...
Предложения
: ??:??