Живот в къщата на Призраците...
Живот в къщата на Призраците...
Разправяли са ми за нея
и помня, слушах с интерес...
Там никой вече не живее –
там призраци се гонят днес...
Но имало е и смелчаци,
които влизали в нощта,
обаче от зловещи знаци
смразявала им се кръвта...
Сами се тряскали вратите
побъркани насам-натам,
а кандилата и свещѝте –
проблясвали с неземен плам...
Един люлеещ стол затракал
ритмично скърцал без да спре...
(Навярно тъй ще се е клател
преди там някой да умре!...)
Живот ли в друго измерение
необяснимо е това,
или опасно неведение
в човешките ни сетива?...
А ужасяващи стенания
в нестихващ агонален стон
били зловещите послания
излъчвани от този дом...
... Въпроси зли над мен надвисват,
но все забулени в мъгла...
А как към Дявола молитва –
да отговори би моглá?!...
... Живеем твърде виртуално
във дигитален пантеон
и там сме Призраци реално –
катó в запуснатия дом...
А в нереалното пространство
на новото ни житиѐ
духът ни прокълнат днес странства:
– без плът,
– без страст,
– без битиѐ...
16.02.2020.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
