Живот va bank
399
1
3
ЖИВОТ VA BANK
От всяка пряспа ме боли,
и всякоя снежинка пари,
кашмирените ти поли
се веят в моите кошмари,
спря бирата да ми горчи
и вече не сладни тютюнът,
без хубавите ти очи
заспивам нощем нецелунат,
и нито черквата е храм,
и нито кръчмата е свята! –
и сигурно ще пукна сам
с плонж от ръба на необята,
или ще свърша във приют –
плетач на кукувичи прежди,
сархош, изгубил на барбут
кесийката си със надежди,
На този свят – случаен гост,
тъй ще си тръгна – непотребен...
Поне играх на „Всичко коз!”
va bank живота си –
за тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
