21/Изглежда съм човек себичен,

от много малък го разбрах.

За първо място аз все тичам,

за  по-назад, изпитвам срам!

Аз с всичко свое се гордея,

но да завиждам не умея.

Аз не разчитам на късмет,

не е туй мой приоринет!

Аз мога много до се трудя

и съм по селски упорит

и щом на нещо съм навит

и нощем мога да се будя!

Надявам се по моя път

и други хора да вървят!

 

22/Тук спра ли за да се огледам,

ще кажа  срещнах чудеса,

за първи път с очи си гледах,

дошли във моята страна!

За тия спомини горещи,

разказвал съм във мойте срещи.

Живота как се промени

с неща не срещани преди,

в хармана  дойдаха ронячки,

веячката пък ни смени,

да отвяваме с метли...

Кюмбетата сменихме с печки!

От радио щом чухме тон,

ний го възкачихме на трон!

 

23/А щом открихме грамофона,

заправихме си веселби...

За много неща даде тона

и селото се промени!

Със него правехме мижии

и тука няма аз да крия,

във озвучения харман,

нещата ставаха таман!

От Стойчева и Атанаска,      

не каза никой тук” аман”

и всеки в  своя личен план,

 възторжено с ръце запляска!

И тъй със тия веселби,

друг изглед селото доби!

 

24/Туй беше в първите години,

по-късно туй се промени...

Дойдоха другите причини,

неверие се настани!

След мойте първи детски срещи,

след мойте спомени горещи,

не знм как да ги нарека,

днес  само ще ги спомена.

О, те закотвени във мене,

си мисля, че ще са до край,

след Село и след Първомай!----------06-05.2019г.-------------------------------------------

 

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДРАГОЙНОВО

 

25/От Пловдив хваниш ли шосето

и тръгнеш в източна страна,

„балкан”  ще видиш  до небето,

със „връх и връхче” от страна

 в Драгойново под тях оставаш!

На  мойто село”пей” отдаваш,

с река Кайлийка долу виж,

не можеш да се  разделиш!

Един от наште космонавти,

от космоса слезнал едвам,

го кръсти кратер на вулкан

такова село - друго няма!

Тогава туй ме впечатли

и нов респект във мен всели!

 

26/Там Тракията и Родопа,

 държат  се  здраво за ръка,

отправят поглед към Европа,

подсланят  моята Рода.

А аз във трийсет и четвърта,

когато жегата надзърта

и август е преполовил

в Драгайново съм се родил!

И така вървя до днеска,

за хубост или за беда -

оставям своята следа,

във драми или в хумурески!

И тъй началото си знам,

но края не предричам сам!---------------------------------------- 14.11.-------------------

 

27/Нарекли селото Кузлука.

Със турски привкус то било.

„Тракийска  цар” роден бил тука.

от там” Драгойново”  дошло...

За Ангел нашия Войвода,

роден и раснал  тук с народа,

и неговия хайдутлук,

все още се говори тук!

А  за войводската му сага

го спомнят хората с добро,

че тук е водил той хоро,

а и от турците е бягъл!

И живи спомени  у нас

съм чувал честичко и аз!

-------------------------------------------------------------------14.11..............................

28/Разбира се аз съм пристрастен,

причини имам за това,

в живота селски-съучастен

и туй е близко до ума.

Причини, дал Бог, да се сърдя

аз Злото не забравям бърже

Едни потриваха ръце,

макар и гузни по сърце,

че всичко наше бе отнето

и набедения „Кулак”,

от тази власт е смачкан пак,

За този час туй бе прието!

Но имаше и друга част

която жалеше за нас!

 

29/За близки хора и роднини,

за свързаните с теб неща,

за неизмислените още рими,

тъгите си ще поднеса!

От родното по-мило няма!

Без него мъка  е голяма!

То като селски кокържи,

със челюстите те държи!

И затова след сантим време,

 насочих се  към моя  край

да стана лекар в Първомай,

и  покрив от там  да си взема!...

И  тъй в деветдесет и втора,

реших със къща да повторя!

 

 

ТУК ИСКАМ НЕЩИЧКО ДА ВМЪКНА-----------------------------15.11............................

 

.30/... Реда ни тук бе пасторален,

по възраст всички се делят,

и  в този ред   тук неразвален,

на възраста бе даден път!

На възрастните чест и слава,

от „всше” място се раздава

 и подредени в такъв ред,

и селото вървя напред!

Тъй хората се уважават

и с свойте „кака „или „бай”,

тук всеки мястото си знай,

и в племето се утвърждава!

И койго това наруши

му дъпрпат селските уши!

 

...31/ ..Тъй хората те уважават

и спазват стародавен ред,

и лесно не се изкушават,

а гледат до вървят напред.

За мен  в това е хитрината,

измислена да бъде свята,

от умните ни прадеди

та Обществото да върви,

без свойте кървави борби

във мирния жинот изпитан!

И тъй с такива „старини”,

човекът стигна наши дни!..........................................-------15.11---------------------

.32/...От вълцине ли  туй сме взели

и те се ползват от това!

Днес хората се полудели,

не търсят умни правила.

А търсят  с кавги и раздори,

първенците да съборят

и по най нечестен път

благата им да усвоят!

Така, че живи и умрели,

със сопи гониме целта,

на пук на всичко на света,

от хорско зло освирепели!

Във този тъй объртан век,

 човекът дали  е човек!?

 

.33/...... Това го няма в градовете

и в много български села,

и там е хаус, разберете,

на пук на нашата страна.

Забравяме за „бате” „како”,

а от това какво ни чака,

сред още няколко лета?

О, злото плъзи по света,

очаква ни велика злоба,

руши се всичко във света,

угасва всяка светлина,

 и  глъхне женската утроба!

Ако това до ден не спре,

света ще е на колене!

 

..34/...Щом в глутницата няма дружба

нещага тяма да вървят.

За изкриветата ти служба

теб също ще те оценят.

И така във Обществото,

неканено ще дойде Злото

и бавно или изведнъж,

ще озверее всеки мъж

и Обществото ще загърби

и Дявола ще се всели,

макар от туй да го боли.

Очакваме това тепърва!

Знам всеки ще ме разбере,

за хорататавя е зле!

 

 

ЗА ПЪРВИТЕ ГОДИНИ В УЧИЛИЩЕ

 

 

35/Щом тръгнах аз на училище

и с другите деца се слях,

Не съм се сочил :”Я ме вижте!”

Но все със първите вървях.

И хванат плътно на хорото,

стремях се все да съм с доброто

и за мене беше чест,

да съм човек със пълно „шест”.

Излишно няма да се хваля,

но свикнах все да бъда пръв

и с нокти  биех се до кръв,

тертипите  си не развалях!

Така я карам и до днес

на никого не свалям фес!

 

36/А трябва тук да отбележа,

че бях със буквите напред.

Не искам с туй да се изежа,

но нека караме по  ред...

Това стана   по край сестра ми.

Мен любопитство ме подмами.

Родена   е лета пред мен.

И    от това бях разярен

И правях тя каквото  прави,

туй беше стимула за мен,

и винаги  бях  устремен

 не давах да ме изостови!

И със тая моя страст

със буквите се справих аз!

 

37/И тъй каквото и да стане

то аз на своето държах

и трупах аргументи в мене

 аз зад които  и стоях.

От мойте близки бях възпитан,

да съм от хората почитан,

да се съветвам с съвестта,

да съм приягел на света...

Добре ли се отнасят с мене

и аз добре да се държа

На  истината без лъжите,

до края да се посветя!

И така до днес вървях

и трупах своя грях след грях!

 

38/Манол ми стана пръв учител

и аз за него се хванах!

Не съм го смятал за мъчител,

след него  винати вървях...

Той бе левент от мойто село

един  младеж със гордо чело.

Дойде  си с градската жена

и пръв приятел с нас стана

тръгна „мишлетата „ да учи,

но работата не стана

той много скоро заболя

и нищичко не се получи!

О, тази болист без лице,

навярно беше ТБЦ!

 

39/ За липсата му затъжихме.

О, той не влезе вече в  клас!

И тъй годините го скриха,

той все ни липсваше на нас!

Жена му Маричка ни учи

и нищо лошо не се случи.

След туй дойде един Асен,

не бе той  идеал за мен...

След  може би, шейсет години,

аз срещнах даскъла Манол.

Но той не беше с ореол!

От времето се беше свил,

и в образ нов се преродил!

 

40/Аз бях от туй  разочаровон

че  носех образ на младеж.!

За период палувековен,

развала виждах – не градеж!

И вместо образ на джигита,

видях аз фигурката свита

и аз след пазеното в мен ,

 се почувствах унизен!

Не можех нищо да направя!

Знам Времето, че не греши

и туй за мен не са лъжи...

То само Истините прави!

Държи и хорат във плен,

туй бе показано на мен!

 

ЗА МОЙТЕ КОРЕНИ СЕГА---------------------------16.11-------------------------------------

 

 

41/Родата си ще ви представя,

но много за това не знам...

Аз вече много стъпки правя,

със други хора или сам...

Научих една хипотеза,

а тя започва от Мелеза,

дошъл в Кузлука от Сусам.

Защо е дошъл тук, не знам?
Дали  от властите подгонен

  е търсил място за живот

 но с  него почва моя род

и пътя ни от тук, законен .

А със  дядо ми Дели Иван

 е пътя по натам вървян!

 

42/За него хората говорят,

че бил ербап и силен мъж,

Внимавали щом с него спорят.

За него казват, че веднъж

подгонил турчин със колнука

и го прогонил от Кузлука.

Налитал с турците на бой,

юнак изглежда бил е той.

А баба ми-Дели Иванка,

не се предавала без бой..

Била жена от важен сой.

Била и тя една папанка.

Със пушка спяла на дърво-

да пази къщи  си от зло!

 

43/ Наследникът им дядо Слави,

в калта нещата не оставил!

Показал всичко как се прави

и стопанството оправил...

Нещата тръгнали напред,

във всичко свое сложил ред,

търгувал с жито на пазаря,

натрупам малко и пари

и искал къща да направи,

направил терка и дори

и тръгпал да се пазари

градеж  изискан да остави!

Но нещеш ли за беда,

намерила го болестта!

 

44/Изпратил сутринта кервана,

да пазари от Хаджелес,

а чорбоджията останал,

да свърши друго нещо днес,

и вечерта с кило ракия

да седнат всички и да пият

и той да им се разплати,

та работата да върви.

 Съдбата му пък пререшила,

да срещне първия инфаркт,

на края му да даде старт

и тъй от всичко го лишила!

А пък баща ми-момчурляк,

остоанол без баща-сирак!

 

45/А бил едва на единайсет

о,  той си  бил  почти дете!

Поне да е бил над петнайсет,

по-лесно да го понесе!

А майката му- баба Лена,

подкарала дома с остена,

и по своя ночив стар,

все носела във Козбунар!

На дядо Слав била повторка,

била  с петима синове,

и носела им с часове,

неясно и без уговорка...

Баща ми, малкото дете,

 това успял  да разбире!

 

46/ В дома ни влизали аргати

и хора търсещи гюлнюк...

И „искащи”, кой как ги прати...

Дома Аврамов станал тук!

Не знаели кой в него влиза

и със какво от там излиза!

И татковите пет сестри,

били във него от зори...

И  то с претинции големи!

Макар, че всякоя твърди,

че все за Кръстя я боли.

Но гледа  нещичко да вземе!

Но  в този селски маскарад,

не мислела за своя брат!

 

47/И той, най малкия, детето,

изпратено било да учи.

И настанено във Филбето,

да стане даскал, да сполучи!

И туй донякъде станало,

но работата до тук спряла!

И малкото момче разбрало,

че цялата рода го крала.

Остявил в Провдив свойте книги,

да може нещо да спаси,

от тия бръннали оси!

Решил той да им каже :”Стига!”

И този още момчурляк

за себе си намерил ляк!

 

48/Застанал между двата свята,

започнал ниви да оре,

да търси жетвата богата

къде фамозно къде –не!---------------07.0502019г.--------------------------------------

Започвал и да ергенува

и селските неща да струва.

и тук най- личната мома

станала негова жена!

И така създал семейство,

родили му се две деца,

сестра ми първом, после аз

и тъй живота си задействал!

И работота заспоряла,

къде плахо, къде смело...

 

ЗА ЕВРЕЙСКАТА МАХАЛА

 

49/Роден във нашта махала,

аз искам да ви я опиша,

„Еврейската” на  тез села.

Калта и малко ще забриша!

Единствена е тя в Кузлука.

Щам слезнеш пътьом   от „Дорука”...

ти  влизаш  в нашта махала,

с площадче малко и чешма,

оградена с десет къщи

и хора с мното имена!

До края тя при мен  остана.

Във спомените щом се връщам

да преживея младостта,

от тука тръгвам по света!

 

50/За моя род аз малко зная,

за стожера Дели Иван!

И когато това правя

не зная истината  там.

Със Ришкото и дядо Геньо

роднинството си   не смених,

 добре комшувяхме със тях...

за  близоста ни с тях  разбрах,

когатс властите  ни отчуждиха,

съвсем по селски и без спор,

 ни взеха къща, плевня, двор

и у нас се настаниха!

Описл съм това преди...

О, нека огън ги гори!

 

51/За другите тук споменавам,----------------------16.11.-------------------------------------

за всички всичко аз не знам...

Сега за малко ги оставям,

за накой  спомням си едвам...

Ще спамена за даскал Ташо,

 за неговите двама братя,

за петърчовската рода

живяла малко настрана

за Гьорги Въцов,  с двама  браня...

Туй беше нашта махала.

А даскал Нико в мен остана

със свойте  кметски времена,

 не тук във нашите села,

а във Родопа  планина.

За Попето и за Иван,

ще кажа нещо по-натам...

 

52/Най-близък Попето ни беше

и често идваше у нас.

По ръст високо не стърчеше,

ръкийка пиеше у нас.

На татко ми съветник беше

той с него винаги дружеше.

От татко ми той бе по-стар.

От детството му бе друтар

Затуй го слушаше баща ми

и жена му чана Митра,

разумна бе и много хитра,

и тя дружеше често с мама.

И мога  днес ви река,

живеехме добре така.-----------------------16.11.--------------------------------------------

 

53/И с другите добри съседи,

не сме си правили бели.

Изтъквам спомените бледи,

не вярвам туй да навреди!

Добре се свързвах аз с децата,

с които скитах  и в гората,

воловете си да паса ,

в игрите да  се понеса.

Не помня някога кавгата,

на части да ни раздели,

раздор от злото  да всели

и с нас да тръгне по земята!

И ний сме имали кавги,

но толерантни сме били!

 

54/Доаен бе дядо Геню

и той бе клонка на Рода,

добър човечец бе за мене

със сто години на гърба!

На Дядо ми бе пръв роднина

и негов първи братовчет,

разделяше ни един плет...

Но не след дълго той почина...

Друг стар човек във махалата

бе Рижко неговия брат

Във   къщата ни все приет,

най- рижавия в махалата.

С това име той бе познат.

Така го знаели от млад...

 

55/Ще кажа нещо за мъжете,

живяли в нашта махала,

не зная всичко, разберете,

каква е сагата била.

На други места ще ви кажа,

а може би и ще покажа,

това което тук не знам,

да го разчепкам тук и там.

Едни от тях пред мене  бяха,

навираха се на очи,

а  други както им личи,

на други постове стояха,

копаха нивите, ораха,

в борба със тежките съдби.

 

56/До днес си споманям много ясно,

как дядо Желювия  прът,

 ни гонеше във махлата ,

децата щом го наскърбят

И ний не бяхме с него стока,

враждата ни не бе  дълбока.

Туй ставаше със дяда Желя,

и  със  съседа му Иван

това  не беше с нож  опрян,

а детска някаква разделя!

Аз спомeн друг такъв на знам,

 но все таки изпитвам срам!

 

57/А имаше и други двама,

които виждах във друг план,

те бяха градска панорама,

живееха по друг закон.

Бащи на Нетца и на Ванчо,

със Господ друг и Карастанчо

едина даскал, - други  кмет,

 се гледахме кото през плет.

Те рядко си стояха  тука,

и често ходеха в града,

да правят някаква следа.

За селото да не им пука!

А другите мъже от село,

въртяха селското си дело!

 

58/Аз бях известен в махалата,

със прякура Дели Иван,

а бях обиждан от децета,

щом с” Буца” бивах назовон.

За името си аз се биех,

и никога това не криех...

А „Буца бе при мен дошла,

от песен в нашата махла.

И днес за нея щом се сетя,

не искам нейните слова!

От „Буца” ме боли глава

и този термин ненавеждам!

И от тогава та до днес,

се дразня като селски пес!

 

СРЕДА И ЕЖЕДНЕВИЕ

 

 

59/Дружах с махленскете момчета,

със Найдю, Желю и Иван

и  Атанас бе  в нашта чета

 прекрачващ прага ѝ  едвам..

.И три момчета по –големи,

по много възгледи  и теми

стояха истински зад нас

и си играеха със  нас...

Растяха с нас и две девойки,

 в игрите бяха все  със нас,

съученици в един клас,

те влизаха във наште бройки.

И в пред чешмения парад,

в редица чакаха отзад !

 

60/Най-често гонехме „челика”,

по улиците, кестерме.

Играта ни така се вика

и тя ни пасваше добре...

Щом бяхме повече от трима,

в итрата „свинето” ни взима...

И всеки гърло задере,

щом в нея пада или-не!

И всеки, който сили има,

оглася цяла махла,

унесен в нашта игра,

живее в щастие за трима!

И ей така бе ден след ден,

докато детството вървя със мен!

 

61/И тичайки с краката боси,

излизайки от своя дом,

щом ядене на вънка носиш,

паролата ти ще е „знам”.

И ако ти това не сториш,

 ти срещу „ядеца” се бориш,

и майтапа на страна,

захранваш чуждите гърла.

И няма кой да те опази !

Туй бе махлянската  игра

която чувам  и сега...

И губещия все я мрази!

Не кажеш ли  ти този вик,

се чува „ядеца „ велик!

 

62/Децата бяха задължени-------------1611.      ----------------------------------------

говедата си  да пасат.

и правеха това без смени,

в училище докато спрат.

О, спомням си, бях много малък,

с провесен във торбичка залак,

отивах с моята сестра,

воловете ни да паса.

Веднъж при нас дойде пъдаря

да пита кой какво пасе.

Казах аз  крантите  паса,

но сестра ми   все ги завръща...

Това го помня и до днес,

запомнил съм го в моя чест!----------------------16.11-----------------------------------------

 

63/ НАЙ-често ходехме в „балкана”,

покрай „Терзийския кайнак”

в пътеката богоизбрана,

стоеше   в нашия топрак

И под дърветата голями,

се ширеха безброй поляни

 в които вързвахме деня...

И казвам без да се свеня,

едва завършвахме игрите.

Нарочно туй не премълчах.

То беше радост,  то бе  смях,

стремеж да стигнем висините!

И в спомените си за тях,

аз пак дете си останах!--------------------------1611-------------------------------------------

 

64/Пасяхме лете и в реката,

особенно във жарки дни

и гмурахме се във водата,

от жегата да ни спаси.

А рибата ни бе храната

от нас ловена във водата,

и след като я изпечем,

на обеда си я изядем...

Щастливо беше това време,

но имаше и лоши дни,

когато стършел долети

и с бяс говедета поеме!

Тогава в детския ни рев,

нещата бяха на верев!

 

ЩЕ СПОМЕНА ЗА ДВАМА ДУШИ

 

 

65/ За малко тук се отклонявам

и малко свежест ще внеса

 на „Чичката” свидетел ставам,

с две думи ще го поднеса.

На Найдя близък бе роднина,

бе с нас година след година,

говедата си да пасе,

понеже нямаше момче

Той бе за мен една находка,

защото беше духовит,

на никога не бе сърдит

и царствин в своята походка.

Той с римите ме зарази-

добре туй ми се отрази!

 

66/ И тука искам да призная

и няма много да сгреша,

учетел мой да го направя,

във римите да не греша.

Изгаряхме  треви и шума,

печахме всичко с една дума,

сланина, риба с много лук,

приготвяхме храната тук.

И от Терзийските кайнаци,

гребяхме бистрата вода

да търсиме у нас следа,

и тъй да станиме юнаци!

Но отговор  за туй   ще дам,

и ще призная, че не знам!

 

67/По тия хубави поляни,

току под гордия „балкан”,

се готвяхме необуздано,

по всекидневния си план.

А времето щом бе студено,

или  от друго бяхме  спрени,

с ръце към огъня велик,

напичахме ръце и лик,

и слушахме със часове

на   Въцов как устата  мели!

Той все я караше на смях,

това безупречно разбрах!

 

68/За  кака Гана на бат Христя,

аз искем тук да  спомена,

от Буково дошла невеста,

разказваше ни за света .

А приказките й цветисти

над- стокарата бяха чисти!

И зиме тя във своя дом,

разказа приказки над милион

Омайваше ни сладкодумно

и ний е слушяхме в захлас,

велико беше туй за нас.

Опиваше ни като с руйно!

От вънка  тия зимни дни,

оставеха у нас следи!----------------------16.11.-------------------------я

 

69/Не спираше да ни разказва,

за принцове и за слуги

и добрините да показвава ,

а Злото с думи да гнети!

 ЗаЧудодейства да разказва,

и хубавото да позказва

и с каца вместо с самолет,

да ходи във света навред.

А често турските везири

оставеше със пръст в уста,

изгубили и чест и сили,

от Зло да падат в Пропаста!

И така тя ден след ден,

децата водеше и мен!

 

70/Тя с хурката в ръце седеше,

предеше вълна и памук,

вретеното с замах въртеше

и беше първа” жичка” тук

Децата тя не изостави,

че връзките ни бяха здрави.

Това за нас бе цяла зима,

докато сняг в полето има.

А времето щом се оправи

и Пролтта запролети,

се праскахме на сто страни,

и кака Гана ни остави...

След лятото и есента,

я слушахме до пролетта!

 

71/И нейните лица и вили,

отворили за власт уста,

доброто още не убили,

пропадаха във Пропаста!

А нейните добри юнаци,

от радост хвърлеха калпаци!

И след всеки хепиенд,

бе малък празник и за мен

И всички приказки накрая,

завършваха със веселби

в големи царства и дворци

 с отварени врати на Рая,

И често дорде разберем,

забравехме и да ядем!

 

ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕМИ

 

 

 

72/За две неща от мойто детство,

тук искам да ви спомена.

Аз туй го правя без кокетство,

но само ще го съхраня!

И задължетелно го правя-

отнася се за мойто здрове!

Почти съм бил с отхапан нос.

Дете със рокличка и бос,

съм спорил с някакво животно

завързано с синжир и зло,

за мен фатално е било...

Зашил ме фелшера грамотно!

Но нося белег и до днес,

от тоз недобродушен  пес!

 

73/Тогава  в първите години

лице  в лице бях  с болестта,

която бе една причина,

хинина да боготворя!

Маларията терциана,

във мен за цял живот остана!

Аз бях лекуван със хинин,

доставен нейде от чужбина!

Последно треската ме хвана,

на път  от къра за дома,

бях ходил нещо да паса!

Тогава жертва не ѝ станах!

Тя след това внезапно спря

и ме остави на страна!

 

74/Разбира  се се борих с „шарки”,

за щастие ги победих,

О, те са толкоз много „марки”,

едва ги в паметта си   скрих!

Във село нямахме и лекар

и търпеливо и полека,

изчаквахме  добрия край,

а ходехме и в Първомай!

Днес пътя ни до там го бива

но със селските коли,

от друсанито те боли,

и вместно  с здраве, те убива!

И в  майчините си ръце,

ти преживяваш от сърце!

 

НА БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР

 

75 /Събитие за мен голямо,----------------------------------------------------17.11----------------

със ше го  поднеса!

За него нищо лошо нямам.

Описвам ви го на часа!

За светъл празник става дума,

а не за някаква си глума...

Събитие станало с мен,

от него бях пресътворен.

Аз бях на няколко години,

и в Бачковския манастир

видях света,че тук не стира  

и то по хиряди  причини!

Пътувахме до там с коли,

и с веселбите до зори

 

76/То беше дълга подготовка...

Подготвиха се чергила.

И  празничната обстановкака,

бе част от цялата игра!

С приятели и със роднини,

за туй  се канехме с години!

И напоследък през ноща,

тръгнахме с цветни возила,

подготвени за седем дена ,

от всякъде да сме добре,

без Дявола да разбере

и завърти над нас остена!

И във уречения ден

семействата тръгнаха  шен!

 

77Покрити с цветни  чертила,

със [цветни черги и дъски.

Дори и днес ми става мило

за водените препирни!

В чували вързахме попара,

това за „олвето” ни бе товара,

и също слама и треви!

Бе малко мястото, уви!

Храна за нас бе натъкмена,

във кошници и във бухчи.

Фенера най–отпред   виси.

С   място да  сложиме остена.

И на нашия керван,

пътя нощен бе избран!