ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2180
20.01.2021 г., 10:13 ч.

Живота си гледам в очите 

  Поезия
937 3 7

Животът в ковчег ме затвори

да знам, че аз също съм смъртна.

Не искаше с него да споря.

Наказа ме в тъмния ъгъл.

С години безцелно се скитах

по ръбчето на суетата.

Стените му черни проклинах

и ронех сълзи в самотата.

А бурени в грях и страхливост

поеше от мътната вада.

Те сплитаха мрачните мисли

във гневна пътека към Ада.

На този, политнал нагоре

към лоното на светлината,

даряваше вяра и корен

тя пускаше здраво в душата.

Навярно разбрала съм вече,

че мога в ковчег да прогледна.

Съдбата тъмата разсече,

раздаде ми карти последни.

Редя пасианса на дните,

искрящи от нова надежда.

Живота си гледам в очите

и знам, че на жива изглеждам. 

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря!
  • Поздрави! Хубав стих
  • Мари, благодаря ти с прегръдка🤗🌹!
    Дени, няма от какво да се притесняваш😊 Напротив, разбрах те и ти благодаря отново 😘
  • Мария и Цвете, ако съм останала неразбрана за стиха на Цвети, в който човек осъзнава смъртността си, това че е мрачен е нещо позитивно и по никакъв начин не е забележка от моя страна. На мен ми хареса, освен това ми е близко усещането. Казвам го, заради коментара на Мария, понеже препрочитайки своя, забелязах, че звучи като недостатък мрачността.

    Това беше! 😊
  • За мен е важно, че поантата извежда лирическата към позитивни мисли и това променя цялостното внушение на текста, Цвети. А и нали не винаги се препокриваме с героинята, склонна съм да вярвам, че в конкретния случай е така и при теб! За цялостното въздействие на стихотворението поучаваш специален поздрав с прегръдка от мен! ❤️ 🌹 😘
  • Благодаря ти, Дени🌷!
  • Цвете, много мрачно. Всички сме смъртни. Само че много малко го осъзнават, докато нещо не им случи. Желая ти по-позитивен поглед!
    Стихотворението е хубаво.
Предложения
: ??:??