Живота си гледам в очите
Животът в ковчег ме затвори
да знам, че аз също съм смъртна.
Не искаше с него да споря.
Наказа ме в тъмния ъгъл.
С години безцелно се скитах
по ръбчето на суетата.
Стените му черни проклинах
и ронех сълзи в самотата.
А бурени в грях и страхливост
поеше от мътната вада.
Те сплитаха мрачните мисли
във гневна пътека към Ада.
На този, политнал нагоре
към лоното на светлината,
даряваше вяра и корен
тя пускаше здраво в душата.
Навярно разбрала съм вече,
че мога в ковчег да прогледна.
Съдбата тъмата разсече,
раздаде ми карти последни.
Редя пасианса на дните,
искрящи от нова надежда.
Живота си гледам в очите
и знам, че на жива изглеждам.
© Цветето Б. All rights reserved.
