19.09.2011 г., 14:41

Животе, тук съм и 'ш та смачкам!

2K 0 39

На чаша узо спрях до тоя плаж -

очите си да пооплакна малко.

Туй в наше село си йе баш мираж,

че скрити булките са. Жалко!

 

 

'Ма те ни знаят я какъв юнак

съм, бàрнат в потника на дупки,

как с плавна стъпка на мечок

си пра'я в кръста яки чупки!

 

 

И нося в гръд с мерак юрган,

'де бубите играят криенùца,

съм цял в устата трап недокопан,

нозете в плюски - цепеници.

 

 

На Обед хапвам пръжки с лук,

пипер и чесън, бабино млекò,

и "бабек" ям, масур суджук...

Десерт ли? Сливи. На око.

 

 

Така подхранен и с корем кат мях

вървя и яко свалям мацки

с хавлия плажна... И за тоя грях

роден съм - с профил древногръцки.

 

 

* * *

 

Така ма любят градските моми -

с тях 'сяка нощ усилно бачкам.

И нищо няма лесно 'ма сломи!

Животе, тук съм и 'ш та смачкам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...