На чаша узо спрях до тоя плаж -
очите си да пооплакна малко.
Туй в наше село си йе баш мираж,
че скрити булките са. Жалко!
'Ма те ни знаят я какъв юнак
съм, бàрнат в потника на дупки,
как с плавна стъпка на мечок
си пра'я в кръста яки чупки!
И нося в гръд с мерак юрган,
'де бубите играят криенùца,
съм цял в устата трап недокопан,
нозете в плюски - цепеници.
На Обед хапвам пръжки с лук,
пипер и чесън, бабино млекò,
и "бабек" ям, масур суджук...
Десерт ли? Сливи. На око.
Така подхранен и с корем кат мях
вървя и яко свалям мацки
с хавлия плажна... И за тоя грях
роден съм - с профил древногръцки.
* * *
Така ма любят градските моми -
с тях 'сяка нощ усилно бачкам.
И нищо няма лесно 'ма сломи!
Животе, тук съм и 'ш та смачкам!
© Петя Кръстева Всички права запазени