Животът всъщност се повтаря
във всеки ден и всяка нощ.
Врата понякога отваря
да пусне шепичка разкош.
И с обръча ни здраво стяга –
вгорчава белите ни дни.
И радостта от нази бяга –
чертае скръбни съдбини.
Но дребни радости във дните
зареждат нашия стремеж
за стигане на висините –
на дните вкусния пълнеж.
Че радост щастието наси
и овкусява този свят.
Тук няма място за въпроси
дали красив е всеки цвят.
Цъфти животът, прецъфтява
и тича от сезон в сезон.
Тъгата с радост съвместява
за нас в житейския вагон.
© Никола Апостолов Всички права запазени
За коментарите и за оценките! Нека да ви се случват добри неща!