12.06.2016 г., 13:16

Животът днес

779 0 6

Когато чакаш нещо да се случи,

вероятността е голяма, да не се получи!

Планове големи не прави,

когато дори цар на утрешния ден не си.

Животът е, когато спреш да си правиш планове,

тогава ще се изпълнят твоите блянове.

Всеки ден минава на бързи обороти,

човекът не живее, а само работи.

И все се надяваме нещо да се случи,

всичко лошо да приключи.

Не пари, малко любов и смях,

да не ламтиш за материалното - стана грях!

Да си образован е смешно,

не караш ли луксозна кола е грешно...

Лукса, дискотеките - не ме вълнуват,

по-скоро неща, които с пари не се купуват -

като любов, здраве и късмет,

щастливи да вървим напред!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Victoria Dimitrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви !!!
  • Хубав стих, Вики! Браво!
  • Казана е самата истина и при това е казана с лекота и провокативно! На места се губи ритъма, но това са неща, които се оправят и научават с времето. Един творец, един човек се учи всеки ден и никога няма да може да научи всичко, не и нужно. Едно е градивна критика, друго е да съдим хората и да казваме че нещо тяхно или те самите не стават.Всеки със своя вкус, не може и не бива всичко да ни харесва, но градивно е да се каже защо, а ако причините не могат да се обяснят се мълчи или се говори лично по темата.
    На мен ми хареса! Дерзай!
    Важното е човек да е искрен, но и човечен, скромен. Дори когато има зад себе си години опит или множество награди. Знаем какво казват хората"Никога не е късно, човек да стане за срам". И също"Ако не можем да кажем истината за себе си, можем да я кажем на другите."- Вир.Улф
    От мен поздрав, Вики!
  • Много слабо. Не става.
  • Благодаря,Лили

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...