Животът е хазарт
Животът е хазарт
Последен влак. Последен миг, и сбогом!
Перонът опустя, потъна в мрак.
Дъждът удави моята тревога.
Нощта ме дебне и ме чака пак.
Вървя по тротоарите студени,
дъждът не спира, все вали, вали.
А аз не бързам, просто имам време.
Мъглата нейде ще ме приюти.
Дали в бордей, или луксозно ложе
и тук, и там ще трябва да платя.
Назаем да се вземе май не може!
И тръгвам пак самотен във нощта.
Неонови реклами и витрини
прегръщат ме със ледени ръце.
Минавам аз. След мене друг ще мине,
но за любов е нужно и сърце!
Във тази нощ последната надежда
ще бъде някой долнопробен бар.
Ще хвърля там мечти, любов, копнежи!
Животът е игра! Игра на зар!
© Георги Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубава поезия! Браво!!
-
Ей, над 20 стиха прочетох докато стигна до нещо, което да ми хареса! Класиката си е класика! Не мога да харесам нещо без рими или без ритъм. Насилих се, чета и не става, и не става! Не се леят. Браво, Гога! Продължавай да ме радваш все така
-
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
