Животът е хазарт
Животът е хазарт
Последен влак. Последен миг, и сбогом!
Перонът опустя, потъна в мрак.
Дъждът удави моята тревога.
Нощта ме дебне и ме чака пак.
Вървя по тротоарите студени,
дъждът не спира, все вали, вали.
А аз не бързам, просто имам време.
Мъглата нейде ще ме приюти.
Дали в бордей, или луксозно ложе
и тук, и там ще трябва да платя.
Назаем да се вземе май не може!
И тръгвам пак самотен във нощта.
Неонови реклами и витрини
прегръщат ме със ледени ръце.
Минавам аз. След мене друг ще мине,
но за любов е нужно и сърце!
Във тази нощ последната надежда
ще бъде някой долнопробен бар.
Ще хвърля там мечти, любов, копнежи!
Животът е игра! Игра на зар!
© Георги Иванов All rights reserved.
