Животът ми
със струни разпокъсани на две.
Приличащи на участа ужасна,
на никога обичало сърце.
Животът ми надежда кратка,
преобръща се и става по-красив,
но връща се отново със нападка
с въпроса "Що е ти да си щастлив?"
Животът ми е птича песен,
политаща, но само в час чудесен,
умираща през пуста есен,
живееща във болка и тъга.
Животът ми китара бясна,
която свири само с радостта
и една е истината ясна,
животът ми е щастие в слова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ема Кирилова Всички права запазени