23.03.2007 г., 22:44

Животът ми

1.6K 0 2
       Животът ми е песен празна,
       със струни разпокъсани на две.
       Приличащи на участа ужасна,
       на никога обичало сърце.

       Животът ми надежда кратка,
       преобръща се и става по-красив,
       но връща се отново със нападка
       с въпроса "Що е ти да си щастлив?"
       
       Животът ми е птича песен,
       политаща, но само в час чудесен,
       умираща през пуста есен,
       живееща във болка и тъга.

       Животът ми китара бясна,
       която свири само с радостта
       и една е истината ясна,
       животът ми е щастие в слова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...