Mar 23, 2007, 10:44 PM

Животът ми

  Poetry
1.6K 0 2
       Животът ми е песен празна,
       със струни разпокъсани на две.
       Приличащи на участа ужасна,
       на никога обичало сърце.

       Животът ми надежда кратка,
       преобръща се и става по-красив,
       но връща се отново със нападка
       с въпроса "Що е ти да си щастлив?"
       
       Животът ми е птича песен,
       политаща, но само в час чудесен,
       умираща през пуста есен,
       живееща във болка и тъга.

       Животът ми китара бясна,
       която свири само с радостта
       и една е истината ясна,
       животът ми е щастие в слова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...