Mar 23, 2007, 10:44 PM

Животът ми

  Poetry
1.6K 0 2
       Животът ми е песен празна,
       със струни разпокъсани на две.
       Приличащи на участа ужасна,
       на никога обичало сърце.

       Животът ми надежда кратка,
       преобръща се и става по-красив,
       но връща се отново със нападка
       с въпроса "Що е ти да си щастлив?"
       
       Животът ми е птича песен,
       политаща, но само в час чудесен,
       умираща през пуста есен,
       живееща във болка и тъга.

       Животът ми китара бясна,
       която свири само с радостта
       и една е истината ясна,
       животът ми е щастие в слова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...