Mar 23, 2007, 10:44 PM

Животът ми

  Poetry
1.6K 0 2
       Животът ми е песен празна,
       със струни разпокъсани на две.
       Приличащи на участа ужасна,
       на никога обичало сърце.

       Животът ми надежда кратка,
       преобръща се и става по-красив,
       но връща се отново със нападка
       с въпроса "Що е ти да си щастлив?"
       
       Животът ми е птича песен,
       политаща, но само в час чудесен,
       умираща през пуста есен,
       живееща във болка и тъга.

       Животът ми китара бясна,
       която свири само с радостта
       и една е истината ясна,
       животът ми е щастие в слова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...