8.12.2009 г., 23:20

Животът ми

1.3K 0 1

Животът ми като кон галопира,

като гепард, препускащ с вятъра, не спира.

Без умора бяга ли, бяга,

без никой да го впряга.

И слънчеви лъчи, прорязващи тъмнината.

И птички, пеещи песента на свободата.

Животът ми като есенно падащо листо,

бързо, но красиво падащо самò.

Животът ми, нежно изписан като снага,

жадуващ само нещо, още едно,

нещо малко, сладко и нежно,

капчица любов ми е нужна - единствено ТЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...