8.12.2009 г., 23:20

Животът ми

1.3K 0 1

Животът ми като кон галопира,

като гепард, препускащ с вятъра, не спира.

Без умора бяга ли, бяга,

без никой да го впряга.

И слънчеви лъчи, прорязващи тъмнината.

И птички, пеещи песента на свободата.

Животът ми като есенно падащо листо,

бързо, но красиво падащо самò.

Животът ми, нежно изписан като снага,

жадуващ само нещо, още едно,

нещо малко, сладко и нежно,

капчица любов ми е нужна - единствено ТЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...