Животът ми като кон галопира,
като гепард, препускащ с вятъра, не спира.
Без умора бяга ли, бяга,
без никой да го впряга.
И слънчеви лъчи, прорязващи тъмнината.
И птички, пеещи песента на свободата.
Животът ми като есенно падащо листо,
бързо, но красиво падащо самò.
Животът ми, нежно изписан като снага,
жадуващ само нещо, още едно,
нещо малко, сладко и нежно,
капчица любов ми е нужна - единствено ТЯ!
© Моника Стефанова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
