Животът ми като кон галопира,
като гепард, препускащ с вятъра, не спира.
Без умора бяга ли, бяга,
без никой да го впряга.
И слънчеви лъчи, прорязващи тъмнината.
И птички, пеещи песента на свободата.
Животът ми като есенно падащо листо,
бързо, но красиво падащо самò.
Животът ми, нежно изписан като снага,
жадуващ само нещо, още едно,
нещо малко, сладко и нежно,
капчица любов ми е нужна - единствено ТЯ!
© Моника Стефанова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
