8 дек. 2009 г., 23:20

Животът ми

1.3K 0 1

Животът ми като кон галопира,

като гепард, препускащ с вятъра, не спира.

Без умора бяга ли, бяга,

без никой да го впряга.

И слънчеви лъчи, прорязващи тъмнината.

И птички, пеещи песента на свободата.

Животът ми като есенно падащо листо,

бързо, но красиво падащо самò.

Животът ми, нежно изписан като снага,

жадуващ само нещо, още едно,

нещо малко, сладко и нежно,

капчица любов ми е нужна - единствено ТЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...