8 дек. 2009 г., 23:20

Животът ми

1.3K 0 1

Животът ми като кон галопира,

като гепард, препускащ с вятъра, не спира.

Без умора бяга ли, бяга,

без никой да го впряга.

И слънчеви лъчи, прорязващи тъмнината.

И птички, пеещи песента на свободата.

Животът ми като есенно падащо листо,

бързо, но красиво падащо самò.

Животът ми, нежно изписан като снага,

жадуващ само нещо, още едно,

нещо малко, сладко и нежно,

капчица любов ми е нужна - единствено ТЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...