Животът ми, "небостъргач" е...
* * *
Животът ми - "небостъргач" е,
а аз, нищожен, гледам от основите...
Величествен, студен, като палач е,
събрал, на хората тревогите...
За тези като мен - "услуги" няма,
отекват само стъпки в коридорите,
а стълбата е стръмна и голяма,
за другите са... "асансьорите..."
Катеря се и стискам парапета,
изкачвам го със всеки кат,
приел съдбата си - нелека,
вървя към покрива... С инат!...
Живот "небостъргач" - огромен,
изкачвам, а треперят ми краката,
мечтая си за въздуха - озонен,
но... сякаш не се свършват стъпалата...
И отминавам уморени хора,
"полегнали" на следващи етажи,
издъхнали от болка и умора,
виновни сякаш и... наказани!..
Вървя, не спирам... Вече не издържам!...
Трепери всичко в мен, но... крача,
и "живата" надежда ме поддържа,
че... ще изкача, "небостъргача..."
А... там, отдолу и отгоре някъде,
е пълно с хората...
За които са строени... "асансьорите..."
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
