Животът не е арена от нежност и слънце!
Боже! Опази ме от грешните стъпки!
В мене посей плодородното зрънце
от мъж, който носи истинска тръпка!
А ти, последният, в дома ми буря те внесе -
с очи да пронижеш дните ми скучни!
Заключена бях! А ти сън ми донесе -
че ще напаснеш от стоте катинарчета ключа.
Е, можеше, с малко повече интелект,
да избегнем тази раздяла внезапна...
Ти изглеждаше умен субект,
а ме сблъска с измама - и ме разпна...
Факир си на думите - говориш умело
и много лесно жените отсвирваш!
Затова са се срутили твойте темели,
защото бъркаш живота със цирка..
Дотук съм - не участвам в клоунади!
В гримьорната ще оставя наранената кожа.
А ти - пей на друга свойте фалш-серенади.
Този път отстрани ще гледам. В първа ложа!
© Божана Всички права запазени