12.12.2010 г., 17:28

Животът не е цирк

1.3K 0 4

Животът не е арена от нежност и слънце!

Боже! Опази ме от грешните стъпки!

В мене посей плодородното зрънце

от мъж, който носи истинска тръпка!

 

А ти, последният, в дома ми буря те внесе -

с очи да пронижеш дните ми скучни!

Заключена бях! А ти сън ми донесе -

че ще напаснеш от стоте катинарчета ключа.

 

Е, можеше, с малко повече интелект,

да избегнем тази раздяла внезапна...

Ти изглеждаше умен субект,

а ме сблъска с измама - и ме разпна...

 

Факир си на думите - говориш умело

и много лесно жените отсвирваш!

Затова са се срутили твойте темели,

защото бъркаш живота със цирка..

 

Дотук съм - не участвам в клоунади!

В гримьорната ще оставя наранената кожа.

А ти - пей на друга свойте фалш-серенади.

Този път отстрани ще гледам. В първа ложа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...