Dec 12, 2010, 5:28 PM

Животът не е цирк

  Poetry
1.3K 0 4

Животът не е арена от нежност и слънце!

Боже! Опази ме от грешните стъпки!

В мене посей плодородното зрънце

от мъж, който носи истинска тръпка!

 

А ти, последният, в дома ми буря те внесе -

с очи да пронижеш дните ми скучни!

Заключена бях! А ти сън ми донесе -

че ще напаснеш от стоте катинарчета ключа.

 

Е, можеше, с малко повече интелект,

да избегнем тази раздяла внезапна...

Ти изглеждаше умен субект,

а ме сблъска с измама - и ме разпна...

 

Факир си на думите - говориш умело

и много лесно жените отсвирваш!

Затова са се срутили твойте темели,

защото бъркаш живота със цирка..

 

Дотук съм - не участвам в клоунади!

В гримьорната ще оставя наранената кожа.

А ти - пей на друга свойте фалш-серенади.

Този път отстрани ще гледам. В първа ложа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...