Животът не е арена от нежност и слънце!
Боже! Опази ме от грешните стъпки!
В мене посей плодородното зрънце
от мъж, който носи истинска тръпка!
А ти, последният, в дома ми буря те внесе -
с очи да пронижеш дните ми скучни!
Заключена бях! А ти сън ми донесе -
че ще напаснеш от стоте катинарчета ключа.
Е, можеше, с малко повече интелект,
да избегнем тази раздяла внезапна...
Ти изглеждаше умен субект,
а ме сблъска с измама - и ме разпна... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up