Животът продължава
Животът продължава,
обрисуван със лъжи
и пак слънцето изгрява,
но сякаш с ледени лъчи.
Фалшив смях дочувам
от мен самата да ехти
и тайно аз тъгувам
зад усмихнати очи.
Щастието търся,
където виждах го преди,
но още белезите нося
и поглед мътен от сълзи.
А онези, малките неща,
в които влюбена аз бях,
без смисъл са сега -
след мечта превърнала се в прах.
Светлината не съзирам
сред картина от звезди
в мъгла от спомени се лутам
дори Луната не блести.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
Това е просто стихотворение 
