Животът продължава,
обрисуван със лъжи
и пак слънцето изгрява,
но сякаш с ледени лъчи.
Фалшив смях дочувам
от мен самата да ехти
и тайно аз тъгувам
зад усмихнати очи.
Щастието търся,
където виждах го преди,
но още белезите нося
и поглед мътен от сълзи.
А онези, малките неща,
в които влюбена аз бях,
без смисъл са сега -
след мечта превърнала се в прах.
Светлината не съзирам
сред картина от звезди
в мъгла от спомени се лутам
дори Луната не блести.
© Мартина All rights reserved.
давай по- оптимистично, млада си 
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
