4.10.2007 г., 9:01

Животът ти е илюзия

896 0 40

По стиха на Jane_d(Деси Инджева) – „ Криворазбрана страст...”


Не те усещаше...
Живееше в илюзии.
Преследваше те, без да те разбира.
Животът му премина
в празнодумие.
Дилемата...
Кое ли да избира?
Картини си рисуваше.
... от негативите.
Без образи.
Сияния измислени.
Със фалш облечени.
Неугледни.
Не те погледна ни веднъж
в очите, живите...
във страх да не изгуби
си заблудите.
Най-крехкото
и скрито в дълбините,
не го намери...
и не го погледна.
С измама и суетност окова
мечтите.
И поруга те... за да не прогледне.
Затрупа се лъжливо...
с гордостта си.
Недоразбрал се...
или сИ го непоискал.
Във тъмнината сврян,
страхлив и с черна маска.
Изгризващ се...
на късчета разпадащ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Стами и Никол!!!
  • Много силин стих Ице!!!Понякога живеем в една собствена заблуда за човека до нас и колкото по рано осъзнаем ,че нетрябва да си губим времето и младоста толкова по добре за нас.По добре е да поемем по нов път ,където можеби ни чака човека който наистина заслужава любовта ни!!!
    Поздравче Ице!!!
  • Благодаря и аз, момичета!!! Целувки!!!
  • Един леко закъснял поздрав от мен!
  • Страхотен е... какво още да кажа, не знам!
    Цалуфки, Ице!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...