Patrizzia (Надежда Ангелова)
2081 18239
14.05.2021 г., 20:43 ч.

Живях ли? 

  Поезия » Философска
152 4 5

И колко сила, колко хъс,
любов и вяра, за добро,
фитилът е с причина къс –
тротил, под лявото ребро,
избухва в пламък ясно син,
живот нелесен, но един.

 

И вечно ще си таралеж,
ще имаш броня, от бодли.
Да вземеш, или да дадеш –
все някого ще заболи.
Единственият пристан тих,
за теб ще е случаен стих.

 

И всяка бръчка, ще е дом,
на нереалните мечти.
Живях ли? – Ще се питаш щом,
за мене всичко е почти.
Почти земя, почти небе,
къде ли мястото ми бе?

 

Почти създадох дом, за нас,
а скитах нощем и летях,
разсипвах щедро, час, след час,
а разсипията е грях.
За грешни, като мен, комай,
създаден е отделен рай.

 

А той е толкова красив
и е невидим, затова,
човекът праведно - лъстив,
на кръста дървен закова,
надеждата, ми с мека плът,
в която сто бодли блестят.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета!
  • "И вечно ще си таралеж,
    ще имаш броня, от бодли.
    Да вземеш, или да дадеш –
    все някого ще заболи. "
    Всяка дума е излишна!
  • Много е добро, Наде. Истински експлозив от характер и сила. А тук:
    "За грешни, като мен, комай,
    създаден е отделен рай."
    ...ме взриви.
    Поздравления за умението!
  • Ще погаля бодлите,
    тишината ще вдишам...
    Знам, имат смисъл дните
    щом раждат стихове...
  • Прекрасно. Завършено. Завършва те. Благодаря от сърце, Надежда.
Предложения
: ??:??