Живях ли?
И колко сила, колко хъс,
любов и вяра, за добро,
фитилът е с причина къс –
тротил, под лявото ребро,
избухва в пламък ясно син,
живот нелесен, но един.
И вечно ще си таралеж,
ще имаш броня, от бодли.
Да вземеш, или да дадеш –
все някого ще заболи.
Единственият пристан тих,
за теб ще е случаен стих.
И всяка бръчка, ще е дом,
на нереалните мечти.
Живях ли? – Ще се питаш щом,
за мене всичко е почти.
Почти земя, почти небе,
къде ли мястото ми бе?
Почти създадох дом, за нас,
а скитах нощем и летях,
разсипвах щедро, час, след час,
а разсипията е грях.
За грешни, като мен, комай,
създаден е отделен рай.
А той е толкова красив
и е невидим, затова,
човекът праведно - лъстив,
на кръста дървен закова,
надеждата, ми с мека плът,
в която сто бодли блестят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
