Живяли крал и хубава кралица...*
Живяли крал и хубава кралица...*
... Живяли крал и хубава кралица
във старо време, в някаква страна
и гърбав шут със песни ги развличал,
но дързък бил той често в песента...
На шутовете то е позволено-
минава всичко просто за шега
и тъй живота там във забавления
лудувал като пролетна река...
... Обичал краля своята кралица,
но за беда бил болестно ревнив
и дразнел се от шута, че наднича
във деколтето й със поглед похотлив...
А там трептели с белите овали
от слънце нецелувани гърди
и толкова красиви, че едва ли
могъл би някой да им устои...
Бил шута влюбен в младата кралица,
обсебен от чаровната й власт
и знаел, че очаква го тъмница
щом стане явна скритата му страст...
Кралицата, разбрала че е влюбен,
дори се забавлявала с това
и знаейки, че нощем той е буден
разхождала се гола и сама...
Веднъж обаче шута не изтраял
и в чудна песен думи заредил,
и с песента си, литнала в Безкрая,
за любовта си дръзко заявил...
... За зла беда във тази нощ и краля
бил буден и разхождал се навън-
и той от страст обсебен бил във тая
вълшебна нощ, загубил своя сън...
Дочул обаче песента на шута
от сляпа ревност в миг се разлютил
и без да мисли, в същата минута
със меча си кралицата обезглавил...
Извикал шута той и заповядал
отново да изпее песента
и казал му: „О шуте, за награда
ти давам тая прелестна глава!..”
д-р Коста Качев
*това е една много, много стара песен, която пеехме
обикновено след полунощ, когато виното
намаляваше, а желанията се засилваха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
Харесах!
