Жулиета
Жулиета
Жулиета, сякаш излязла си от творба,
една красива, мила и умна жена.
Една случайна среща съдбата отреди,
срещнах те, видях те, пожелах те завинаги!
Усмихната, любезна и весела е тя,
а името красиво, помислих е шега!
Но не това си ти, не си илюзия.
дано и твоето сърце търси Любовта!
Дълго аз те търсих, намерих те сега,
държа ръката ти красива и нежна.
Очите ти красиви ме гледат така,
изпълнени с блясък, красота една!
Дали ще бъда твоята Ромео, от онази творба,
хареса ли ме,дали ме пожела както в приказка!
Подавам ти роза една, цветето на Любовта,
а устните ни се сливат в целувка вълшебна!
Лицата грейнали, ръцете вплетени така,
сякаш не ще е се разделят никога!
Две сърца затуптяха заедно в едно сега,
аз и ти Жулиета срещнахме Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
