Apr 5, 2018, 1:43 PM

Жулиета 

  Poetry » Love
345 0 5

                                                                 Жулиета

 

Жулиета, сякаш излязла си от творба,

една красива, мила и умна жена.

Една случайна среща съдбата отреди,

срещнах те, видях те, пожелах те завинаги!

 

Усмихната, любезна и весела е тя,

а името красиво, помислих е шега!

Но не това си ти, не си илюзия.

дано и твоето сърце търси Любовта!

 

Дълго аз те търсих, намерих те сега,

държа ръката ти красива и нежна.

Очите ти красиви ме гледат така,

изпълнени с блясък, красота една!

 

Дали ще бъда твоята Ромео, от онази творба,

хареса ли ме,дали ме пожела както в приказка!

Подавам ти роза една, цветето на Любовта,

а устните ни се сливат в целувка вълшебна!

 

Лицата грейнали, ръцете вплетени така,

сякаш не ще е се разделят никога!

Две сърца затуптяха заедно в едно сега,

аз и ти Жулиета срещнахме Любовта!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??