vui4oto (Момчил Манов)
109 461
14.02.2018 г., 0:57 ч.

Капитанът 

  Поезия
1164 3 5

                                                          на баща ми

 

Не избледнява в мене този спомен –

стоиш отпред – уверен и спокоен,

със своята усмивка леко дяволита –

човек за този свят достоен!

Човек,незнаещ страх,

със нерви-корабни въжета.

Човекът за когото няма тайни 

по бреговете на житейските морета!

Ала не спиращ често там,

където повечето спират

и в кейовете шумни на съдбата 

успокоение намират!

Отдавна твоят кей те е забравил,

отдавна той е пуст и тих!

Дано за миг поне днес там се позабавиш,

поне след този кратък стих.

Кормилото дръж здраво капитане,

дори във времена на сол и пот вмирисани!

Желая ти най-вече крепко здраве!

Останалото всичко е в зависимост!

Светла звезда да ти сочи маршрута,

без всякакви неволи и удавяне!

Нека под кила има вечно девет фута!

Желая ти щастливо плаване!

© Момчил Манов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??