Капитанът
на баща ми
Не избледнява в мене този спомен –
стоиш отпред – уверен и спокоен,
със своята усмивка леко дяволита –
човек за този свят достоен!
Човек,незнаещ страх,
със нерви-корабни въжета.
Човекът за когото няма тайни
по бреговете на житейските морета!
Ала не спиращ често там,
където повечето спират
и в кейовете шумни на съдбата
успокоение намират!
Отдавна твоят кей те е забравил,
отдавна той е пуст и тих!
Дано за миг поне днес там се позабавиш,
поне след този кратък стих.
Кормилото дръж здраво капитане,
дори във времена на сол и пот вмирисани!
Желая ти най-вече крепко здраве!
Останалото всичко е в зависимост!
Светла звезда да ти сочи маршрута,
без всякакви неволи и удавяне!
Нека под кила има вечно девет фута!
Желая ти щастливо плаване!
© Момчил Манов All rights reserved.
