Качулка след снощния дъжд
Бих седяла
на мократа пейка
в дъжда
под листата
на есенна слива
и бих гледала
капките едра тъга
как по плочника
с гръм
се разбиват,
как привеждат се
мокрите храсти
към нас
и студено ни драскат
гърлата,
как ни пръска
в алеята
колоездач,
под качулката
скрил си главата,
бих отпивала бавно
от кена с нестий,
бих си бъбрила
с теб за последно,
ако знаех
от днес,
че ще спре да вали,
без небето
след теб
да прогледне.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
